Между канона и рапа: Откровенията на Отец Иван от Шумен

Той не пуши, не пие, ако не се брои чаша вино... Живее така, не защото е свещеник в расо, а защото така е правилно.

"Алкохолът променя настроението, тютюнът вреди на здравето, а аз съм спортна натура", обича да казва за себе си отец Иван Павлов от Шумен.

И на 39 г. нищо не може да го раздели от любимата му музика рап, хип хоп и брейк танците. Не е стъпвал от двайсетина години в дискотека, но обича да слуша и гледа ритмичните изпълнения, например на МС Hammer.

Нецензурни текстове избягва, но обяснява, че и в рапа се говори за природа, дори за Бог, макар и рядко. В музиката се потапя чак в края на деня, когато двете му дъщери на 4 и 8 г. са вече по леглата, а със съпругата си са споделили всички преживелици от деня.

А неговото ежедневие, както на всеки свещеник, е пълно с човешки изповеди и истории. Но те са абсолютна тайна за околните, категоричен е свещеникът. Особено сега, в дните на светлия Рождественски пост, който започна на 15 ноември, и свършва на Бъдни вечер, изповедите ще бъдат стотици. Хубаво е, че хората сами имат желание да застанат пред иконата на Христос и пред свещеник и да си кажат какво им тежи. Как се случва това?

Първо, трябва да си спазвал поста. А точно този е много специален, защото ни отвежда до рождението на Христос, казва отец Иван пред "Труд". Но уточнява, че не е нужно цели четири десетдневки да сме на трапезно, телесно и духовно въздържание. Кой колкото му е възможно, според здравословното състояние и работата. Всеки може да се посъветва с духовник.

Шуменският отец е втори енорийски свещеник в храма "Свети Три Светители" в Шумен, обгрижва още пет църкви и един манастир в околията. От опит казва, че все повече хора търсят съвет, зачитат дните на поста, идват да се изповядат и причестят. Върволицата от хора към шуменския централен храм минути преди вечерната молитва в 17 ч, докато разговаряме в предверието, го потвърждава.

Тази седмица изповеди можеха да се правят преди 30 ноември – деня на Св. апостол Андрей Първозвани, а след това преди 6 декември, когато почитаме Св. Николай Чудотворец.

"Това е тайнство и всичко остава тук, пред иконата в църквата", разказва отец Иван. Ако човек се затрудни да каже своите грехове, свещеникът му задава въпроси по 10-те Божи заповеди.

Но пак напомня, че докато се стигне до там, е нужно не само липса на месо и млечни продукти на масата, а и духовно въздържание – да не се ядосваме, да простим на ближния, на приятелите, да опростим на комшията. Отец Иван се възмущава, че повечето съседи в блоковете са скарани, уж живеят под един покрив, а не се поглеждат, не се поздравяват…

"Ако и при вас е така, намерете сили в тези дни да кажете простено и прости, и да продължите напред", съветва той. И е категоричен: "Ако се изповядаш и духовно, и телесно, като постиш, Господ дава много. Само да поискаш. Искай и ще ти се даде".

Дава за пример добрата съдба на 7 семейства от Шумен, които дълго чакали своите рожби, но вече ги е споходила радостта.

"Не става с въпроса – Аз защо нямам дете? Случва се с опознаване на вярата. Тези двойки, като дойдоха в църквата, не знаеха кой е техният ближен", разказва отец Иван.

"Те повярваха в Бога и той ги благослови с деца. Повечето аз вече съм ги кръстил, на някои им предстои, други след седмица ще станат на 40 дни", радва се свещеникът.

Двете му дъщери са най-голямото негово богатство. Голямата Екатерина е носил в мислите си още като студент по богословие в Шуменския университет "Еп. Константин Преславски".

Петте години взел за три, даже му викали Момчето чудо. Не го скъсали на нито един изпит, защото здраво залягал над книгите и винаги се молел на Света Екатерина. Тя е закрилница и на учащите. Зарекъл се, ако премине през сложната материя без нито една двойка, първото му дете да носи името на светицата и го изпълнил.

Признава, че "изял" предметите скоростно, не за да се хвали с ум – бил притиснат финансово. Работел и бил редовно обучение, без да изпуска лекции и упражнения. Работодателят му в цех за медицински уреди все го укорявал, че имат работа, а той си губи времето в университета. Да, но когато след 3 години завърших, неговата фирма вече я нямаше, а аз имах образованието, разсъждава днес свещеникът. Пътят до расото и човешкото доверие не е бил лесен.

Работил дори в шивашка фирма, а после съдбата го отвела в Атон. От 2004 до 2007 г. е бил в Хилендарския манастир.

"По молитва на сръбския йеромонах Кирил, който още е там, си дойдох. Той казаше: България има нужда от свещенство, трябва да се върнеш. Сторих го и не съжалявам", споделя отец Иван. Щастлив е, че във всяко от поверените му села Царев брод, Велино, Дибич, Лозево, кв. Дивдядово, манастирът в Златар църквите са в добро състояние. Имали са нужда от ремонти и средства, но "с труд, пости и молитва се постига всичко".

"Благодарен съм на хората в тези села, че са добри, отзивчиви, помагат. Казал съм им – от вас се иска само молтива, другото го оставете на свещеника. Техният труд е по-голям, молитвата е важна, тя е тясната връзка между Бог и човек", обяснява отецът. Вече е издал три книги (две в съавторство б.а.), посветени на историята на селата и храмовете в тях.

И сигурно неслучайно няколко икони в шуменския храм "Св. Три Светители" са започнали да пускат свещено миро. Случило се ден преди Голяма Богородица (15 август) с иконата на Божията майка "Всецарица". След това християните забелязали благословени капчици по още две икони – "Исус Христос в Гетсиманската градина" и "Богородица – Достойно ест". По-късно започнала да мироточи и иконата на Св. Иван Рилски, а иконата на Благовещение от иконостаса се покривала с миро в продължение на седмица. Това е знак, че Господ иска да влезе в нашия живот, показва ни, че трябва да бъдем твърди във вярата си.

Хубаво е да спазваме църковните традиции, защото тогава ще бъдат благословени желанията и начинанията ни, казва свещникът на прага на най-светлите празници.